RSS Feed    

Произволна снимка
от албума Ани и Васко - сватба
Джунджурии
8-ми коридор
Вторник, 10-ти Март 2009 г, 18:47


Пътуването по 8-ми коридор включваше 6 балкански държави, а именно Македония, Албания, Черна гора, Хърватска, Босна и Херцеговина и Сърбия. 7, ако броим и България, но не я броим, значи 6.
На 28-ми февруари 2009-та година трябваше да бъдем строени в 5:30 сутринта (при положение че миналата вечер бяхме на Фашинг) пред националния стадион.
Пътуването ни започна с Македония. Тъй като не мога да помня всички градове, в които спирахме, защото те бяха поне... 5, то ще споделя впечатленията/преживяванията си и други само от тези, които са ми останали в главата.
Започваме със столицата – Скопие. Спряхме за малко, минахме през музея на Гоце Делчев.

Това е място за снимка
Групата ни в музея

След това продължихме към центъра на града. Главната атракция беше мостът над река Вардар и площад „Македония“.

Това е място за снимка
Скопският площад „Македония“

Имахме към час и половина-два за свободно щъкане из центъра. Отбихме се в местния мол, където имахме удоволствието да хапнем огромни сръбски плескавици, приготвени ни от сърби (или поне така твърдяха, макар че то единият каза, че е българин...). Въпросните плескавицаджии ни знаят с „Шест кокошки съм заклала“ и „Кен Лий“, с други думи и ний сме дали нещо на света!...
Интересна атракция бяха и местните улични продавачи на „парфюми“, които в стремежа си да продадат на Стоян продукта си, направиха драстични намаления – от 20 евро за 1 на 3 евро за 2. Далаверата беше налице, но въпреки това сделка нямаше.
Следваща дестинация – Охрид.
Там вече се задържахме, имахме нощувка с вечеря и закуска, а хотелът беше баш пред самото езеро!

Това е място за снимка
Нейде там долу е хотелът

При пристигането ни една симпатична екскурзоводка, която дори ни разказваше на български (за което благодарим и евала), ни разведе из градчето, като посетихме някоя и друга църква, Самуиловата крепост и една мини-работилничка, в която се изработва хартия. На Васко не му се нравеше идеята да напусне Охрид, без да е опитал прочутата охридска пъстърва, затова на вечерята, въпреки че имахме платена такава, той поръча и един рибок за 20+ евро. Е, аз изядох половината, без да му дам и цент – балама (той) :D
Вечерта също бяхме свободни да правим каквото намерим за добре. Докато някои разбиваха диви кючеци в ресторанта на хотела, а други спяха, ние с Мария отскочихме до едно малко, задимено, пълно заведенийце, в което имаше жива музика. Артистичното име на изпълнителите беше The Bloom, които, поне според мен, се справиха отлично! В началото почнаха с по-депресиращи и бавни песни, но след кратък разговор между Марчето и член на групата се оказа, че това е само за загрявка. И в действителност 15 минути по-късно зазвуча по-здрава музика. Имах възможността да запиша една от песните с камера, кавър на The Rasmus – In The Shadows. Нищо не се вижда, защото беше и бая тъмно, но то няма какво толкова за гледане, важна е музиката:



Общо взето това са нещата, които си струваше да отбележим за Македония. Продължаваме нататък – Албания.
С риск да се повторя смятам, че скритата цел на пътуването беше да покаже, че има и по-зле от нас. Или както други казаха – опознай Албания, за да обикнеш България.
Това определено е една от най-странните държави, в които съм бил. Още щом навлезеш на територията на „земята на орлите“ и безбройните бункери уловят окото, става ясно за какво иде реч. Изоставени, неизползавеми, но все пак – съществуващи.
Изказванията от рода на „ще забележите, че терминът градоустройствен план в Албания не съществува“ бяха абсолютно точни. В действителност всеки, сдобил се по един или друг начин с парче земя, строи както намери за добре. В галерията има снимки само от центъра на Драч, който изглежда що-годе прилично.
Има няколко неща, които определено правят впечатление: всяка втора кола е Мерцедес. Буквално. Също така албанците имат интересна традиция: в къща, в която се роди дете, бива обесена мечка (най-често плюшена, но имаше и пластмасови) и окачена на терасата. Не знам каква е логиката. Както и да е, все пак имат сполучлива, красивееща природа. Навсякъде по пътя имаше много маслини (дърветата). Като цяло страната няма с какво да грабне посетителите. И все пак границата с Черна гора е забележителна, но не в добрия смисъл. „Граница“ е силна дума, една бариера и това е. Там се позабавихме, защото Кирчо забрави да си даде паспорта (ма е пич, тъйче не му се сърдим), и те решиха, че се опитваме да вкараме нелегално пътници. Не че нямаше да успеем, ако го искахме, де...
Та, продължаваме пътя си към Дубровник. Прекосихме най-голямото езеро на Балканите – Шкодра, намиращо се на границата между Черна гора и Албания. Беше си като премеждие, защото мостът, по който минахме, не изглеждаше особено стабилен, като на всичкото отгоре имаше само едно платно. Имаше вероятност да се наложи да слезем от автобуса, просто за всеки случай.

Това е място за снимка
Мостът над Шкодренското езеро

Късно вечерта на 29-ти около 1 часа (или от друга гледна точка – рано сутринта на 30-ти), пристигнахме в хотела.
Хотелът беше бомба, голям лукс, страхотна гледка, на брега на морето и прочие. Уви, за разлика от първия хотел със Стоян спахме на отделни легла :P
Иначе в дворчето имаше дръвчета с портокали, Стоян не пропусна възможността да открадне един. Васко се скъса да снима.
Сутринта на 30-ти след шведскомасовата закуска се запътихме към крайната дестинация на екскурзията – Стария Дубровник.
Крепостен град, с дебели, масивни стени, които са построени преди там бая векове, но изглеждат непокътнати (може и да са реставрирани, но не знам, все тази).
Лошото беше, че не случихме на време – валя дъжд. Е, това не попречи да се полюбуваме на града. Макар на мен да ми беше по-интересен пътят на отиване и връщане, Дубровник все пак беше целта на пътуването и повечето хора са очаровани от него :)
Още една нощувка и си тръгнахме рано сутринта. Обратният маршрут беше по-различен – през Босна и Херцеговина, Сърбия и след това навлизаме в България.
В интерес на истината поизостанахме от график. Малко бяхме туткави, но вината си е наша (на учениците). Първата ни спирка (не броя тези по бензиностанциите) беше Мостар. Градче в Босна и Херцеговина, в което се намира емблематичният за цялата държава „Стари мост“.

Това е място за снимка
Снимка от върха на моста

Височината е 20-25 метра. Дълбочината на реката е 9 метра. Традицията повелява смелчагите да се мятат в дълбините на река Неретва. То си има и нещо като отряд, членовете на които главно изпълняват тези „каскади“. Та, дойде един такъв пич при нас и ни вика нещо от рода на „Давате ми 50 евро и скачам“. Всички се развълнуваха, но Грегъри май се подвоуми, 'щото в крайна сметка ако тоз падне и се утепе, к'во правим? Нищо де, след кратки размишления се върнахме и му дадохме половин стотачка ;)


Температурата на водата беше 4 градуса

А само като си помисля, че възнамерявах да остана в автобуса...
Караме нататък. Следваща спирка – Сараево.
И в столицата, и в Мостар, беше пълно със стари „изтърбушени“ сгради от войната. Отговорни за това са, доколкото разбрах, така наречените „умни бомби“, които не сриват сградата, а само я „изкормят“, абе неприятна гледка като цяло. Там нямаше нищо интересно, изобщо след скока нямаше какво да ни впечатли :P
Хапнахме по една пица в местна пицария и отново се качихме на автобуса. Бяха изминали 8-9 часа, като за това време навъртяните километри бяха около 250, т.е. 1/4 от пътя :D
С други думи чакаше ни тежък преход и единствените спирки, които правихме, бяха по бензиностанциите из Б&Х и Сърбия за тоалетни и тинтири-минтири. Нямахме възможността да разгледаме Сърбията, тъй като пътувахме през нощта, но лятото се задава друга екскурзия специално за нея ;)
С това дългият ми разказ за кратката ни екскурзия приключва. В автобуса се вихреха наддавания в колко часа ще пристигнем. Е, не знам кой спечели, но в 6:30 бяхме на националния, откъдето и потеглихме. Междувременно Васко посрещна рождения си ден. Пяхме му в автобуса. Сутринта в 7:20 бяхме на училище, но съвсем малък процент от екскурзиантите са били достатъчно дръзки, че да се явят в школото след близо 20-часово пътуване :)


Ето ви снимки



Коментари (4):
#1 | m1crob (guest) 10 Mar 2009, 22:19
явно е било много хубаво
 
#2 | HuLk (guest) 11 Mar 2009, 18:28
Евала, Ице, много хубава статия си написал!
 
#3 | Dylgonoska 11 Mar 2009, 22:46
Да, бе! Доста те бива в описанията... Особено това "тинтири-минтири", което е толкова описателно и вдъхновяващо... :))
 
#4 | krokodilkata 14 Apr 2009, 11:30
Ма верно е много хубава статията! Много добре си представил нещата, браво, готин!
 

 
Статистика

IP: 23.20.192.147
Articles: 22
Visitors: 84 305
Today: 7
Registered users: 21


Вход


Анкета

Коя статия четете в сайта?

За романтичните комедии
За „Сурва“
За CS
За Великден
Друга
К'ви статии бе, мен?

View results



»
Август

П В С Ч П С Н
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      

Приятели

Lanex

NeGsf

dimodi

Fasching