RSS Feed    

Произволна снимка
от албума Fasching 2009
Джунджурии
Кукерски фестивал в град Перник – част първа
Сряда, 02-ри Февруари 2011 г, 21:21


Както вече отбелязах, разделил съм темата на две части – 1) град Перник и 2) Фестивалът, защото... бе моя си работа защо, няма за всяко нещо да давам отчет.

Част първа


Перник е (малко) китно градче, разположено в непосредствена близост до София – на около 30 минути с маршрутка. Всъщност самият факт, че има маршрутки дотам, е достатъчно показателен.

Това е място за снимка
Панорамна гледка от Пернишката крепост

Докато Васко предпочете и двата дни да седи да снима кукери, с Калина заделихме единия от тях (от дните, не от кукерите), за да се разходим из Перник – града, в който тя е отраснала. Странно, че доста хора (или поне доста, които познавам) правят негативни асоциации с Перник. Озадачен съм, тъй като нищо не ми направи кофти впечатление, а дори напротив – град като град, че дори по-хубав от повечето.
След като минахме набързо през ПДК (Пернишки Дворец на Културата), продължихме смело към целта – Пернишката крепост. Прекосихме приказно-зимния парк, полюбувахме се на замръзналото езерце, близо до откритата сцена, и продължихме напред, за да се доберем до паметника гигантския паметник на Георги Димитров.

Това е място за снимка
Калина до паметника на Георги Димитров – за мащаб


В непосредствена близост от статуята се намира стадионът на ПФК „Миньор Перник“, до който се добрахме едва на връщане, тъй като екскурзоводът ми (Калина) не се ориентира правилно в обстановката. Скръб.
Въпреки че не поехме по най-прекия път, бодро се понесохме към крепостта, минавайки през брезова горичка, откъдето ни се откри полу-сполучилва гледка към някогашния блок, в който е живяла Калина.
И не след дълго се озовахме обратно на правилния път.

Това е място за снимка
Сравнително близо до крепостта

Интересно лирическо отклонение: В Перник всичко се казва Кракра. Обядвахме в механа „Кракра“, минахме през галерия „Кракра“, през някогашното кино „Кракра“, през крепостта „Кракра“ (Пернишката крепост), гледахме местната телевизия „Кракра“, а по ирония на съдбата не отидохме до паметника на Кракра Пернишки. Под „ирония на съдбата“ разбираме, че забравих(ме).
Както и да е, навлязохме в пределите на крепостта. Или поне каквото е останало от нея. Съмнявам се винаги в най-високата си част да е била 2-3 метра. И все пак си заслужаваше.

Това е място за снимка
Снимка от вътрешността на крепостта

След кратък престой там поехме по пътя към площада, за да вземем Васко и да си бием камшиците. Какъв съм жаргонист (?)...
Този път разгледахме стадиона на Миньор Перник (макар и да беше заключен), пощраках тук-таме нещо, което ми се стори интересно, но за съжаление мемориалът на миньорите също бе заключен. Поради наличието на безброй свидетели, решихме да не се шмугваме крадешком, затова каквото можахме да видим през огражденията – видяхме.
Снимахме Струма, снимахме и единствения подлез в Перник и дим да ни няма.

Ето ви снимки
Към част втора (Кукерският фестивал)

P.S: Честит рожден ден на Мери!



Коментари (2):
#1 | Dylgonoska 07 Feb 2011, 21:24
Браво, брат ми! Отдавна чаках да напишеш нещо! Винаги ми е приятно да чета твоите вдъхновяващи пътеписи! Чакам още!:))
 
#2 | Petichka 11 Feb 2011, 00:51
Началото е сииииииилно!
 

 
Статистика

IP: 23.20.192.147
Articles: 22
Visitors: 84 305
Today: 7
Registered users: 21


Вход


Анкета

Коя статия четете в сайта?

За романтичните комедии
За „Сурва“
За CS
За Великден
Друга
К'ви статии бе, мен?

View results



»
Август

П В С Ч П С Н
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      

Приятели

Lanex

NeGsf

dimodi

Fasching