Дестинация: Велинград. Град, който ми е антипатичен. Град, в който почти няма година от последните 6, в която да не съм бил (а тази година дори 2 пъти) - Защо?!?
Тръгнахме на 7-ми сутринта към 10. Общо 10 човека, от които 1/2 пътувахме с влак до Септември, а от там с теснолинейка до Велинград. Последното беше осъществена мечта за мен.
Наивно, но бях останал с впечатлението, че в теснолинейката ще бъдем сред малкото подрастващи и пътуването ще протече спокойно и романтично - нищо подобно.


Целият вагон беше изцяло запълнен от студенти

Пълен хаос, всеки си прави каквото си иска - пие, пуши, слуша музика на касетофон, играе карти, и т.н. Беше готино.
Там бяхме в 2. Настанихме се в къщата, разопаковахме и скоро след това се почна с голямото приготовление за вечеря.
Престоят ни там бе 2 дни, с платени 2 закуски и една "празнична вечеря" - какво пък й беше празничното не знам...
С други думи за обедите и първата вечеря трябваше да се самообслужим. Честно казано така ми хареса в пъти повече.
Благодарности към Траян, който така услужливо накупи всичко необходимо, че дори отвъд това.

Докато Бобка се къпеше й направихме мръсен номер с Лъчо, който после ме предаде и всичкото ми излезе през носа.

Докато трапезата биваше приготвяна, Бобка размаза една чаша с голи ръце. Братче, тогава разбрах, че не е добра идея да й се противоречи.
От своя страна Лъчо счупи дъската за рязане докато начукваше пържолите. Рекох да не бъда безучастен, затова изгорих килима (неволно), но за щастие по-опитните измислиха няколко начина (изчистване, лакиране, ваксиране, инсталиране на мъх) как да заличим следите.


Стефо и Лъчо в действие

Вечерта настъпи, хапнахме, пийнахме (да, и аз пих (да, алкохол)). Играхме на филми, не ми се отдава много, поради което не ми се играе отново.
Сетне по леглата и пред телевизора (добре де, само аз го направих тва).
Първоначално ми се подиграваха, че гледам Дисни Ченъл, но да видите после как един по един се изреждат да гледат.. ;)
Печката бумтеше.

И така настъпи осми декември. Ставане рано сутрин в 8-9 за закуска. После шляене, обядване, лигавене, чак до "празничната вечер", която започна от 8 в ресторанта.
Макар и в къщата, в която бяхме настанени, да бяхме единствените студенти, броят на празнуващите в ресторанта компенсираше тази разлика.
Минусът - чалга до дупка. Плюсът - все още го търся.


Това беше само нашата маса, и то част от нея

И по мои изчисления (естествено това е субективна преценка) специалната вечеря не беше нищо особено. Всичко останало ме впечатли повече.
Постояхме известно време, пощракахме се, поденсихме и пак се върнахме в къщата, където за мен си беше по-готино. Полигавихме се, побъбрихме си и след кратка пауза за сън отново отидохме на закуска, този път за последно.
След нея опаковахме багажи и привеждахме къщата в приличен вид, че в 1 влакчето ни потегляше. Сбогувахме се с тези, които бяха с кола и си тръгнаха по-рано, нахранихме пак едно кученце, което било останало без стопанин, и като бяхме готови, оползотворихме останалото време в позьорски снимки.


Всичкото това се изсипа в теснолинейката

На връщане по някаква случайност си намерихме места, а този път мостчето (т.е свръзката между два вагона) беше празна и с Лъчо имахме възможността да се поснимаме и поизкефим там. Сетне се прекачихме отново на Септември в пътническия влак за София. Едни НАТФИЗ-чжии, с които всъщност пътувахме и на отиване, бяха възмутени, че не са им предоставени местата, които са си заплатили с билетите, като направиха сеир :)
И така, в сладки приказки времето мина неусетно и бяхме вече в София, където приключи пътешествието относно първия ми студентски празник.

Чак сега осъзнавам какво е то да избягаш за малко от София ;)

Ето ви снимки